В тази тема можете да качвате вашите разкази.Е успех в писането!!!
Аз ще започна първа...
Чувства
Беше светла лятна нощ. Нощ от онези , които небето оставаше така алено червено
,като пламък в тъмна камина. Там в пустия парк край морето беше седнало момиче.
Бризът леко вееше косите й , а тя нервно махаше кичур по кичур своята коса от
лицето си. В главата й се въртеше единствено и само мисълта за чувствата. Какво
всъщност бяха те ? Всяко от тях беше различно и допълващо другото. Например
любовта и тъгата. Напръв поглед човек би казал , че любовта носи щастие и утеха ,
а тъгата болезнено оставя свойте следи. Но пък не беше ли вярно, че след края
на всяка любов остава тъгата. Иче всъщност тъгата бе същноста на любовта. Любовта
сътворена от още много чувства ни довеждаше до мисълта за завистта и омразата.
Две така близки , но и така дълечни чувства.
Момичето все така седящо край брега се сещаше за това чувство сътворено от
различните чувствата. Това чувство което носеше и радост и щастие, така и мъка и
тъга. Тя помръдна при поредният болезнен спомен за това чувство.
Тя си бе спомнила за човека , който и беше донесъл щастие и радост и за същия
онзи човек който и бе донесъл мъка и тъга. За този човек , който я бе дарил с
любовта. Малки сълзи пробягаха през очите й. Слънцето вече беше залязло и нежен
кадифен глас се чу от глухата тъмнина. Щом тя се обърна по лицето й се изписаха
чувствата любов , щастие и радост. Те бяха заличили следите от тъгата , оразата и
мъката. Момичето се затеча и се гмурна в топлите прегръдки на висока мъжка сянка.
Отново сълзи пробягаха по лицето й ,но този път не от мъка или тъга , а от щастие
и любов.
Също така тук можете да коментирате разказите на другите.
